Janík, Pavol: Zrkadlá po zotmení

Kdesi sa zablyslo,
akoby vo mne svitla
hmlistá spomienka
na vznik vesmíru.
Voňala si kvetmi,
ktorých lupene
snežili na naše telá
na zlosť všetkých druhov
komunálnych služieb.
Tvoje oči sa napriek smerniciam
svojvoľne leskli v tme
akoby zrkadlili matné svetlo
nepatrných explózií na oblohe.
Opojne si ma zbavovala zmyslov
a jasného vedomia
v rozpore so zákonom
o boji proti alkoholizmu
a toxikománii.

To tebou
som navždy nezákonne opitý.
Dodnes mi túžbou zadŕhaš dych
v najnevhodnejších chvíľach.
Vybuchuješ vo mne
ako exportná trhavina
uvoľňujúca energiu
ovocných jadier.
V žilách mi pulzuješ
nástojčivá ako ostré svetlo.

Z trvalého porušovania
dopravných predpisov
nás naveky bude usvedčovať
nehasnúci požiar mojej krvi
v spätých zrkadlách
tvojich očí.

Някъде се насвятка,
сякаш в мене проблесна
оня мъглив спомен
от сътворението на света.
Ухаеше на цветя,
чиито листа
се сипеха като сняг върху телата ни
за завист и злост на всички видове
комунални служби.
Твоите очи напук на всички директиви
своеволно блестяха в тъмата
сякаш оглежда мъждивата светлина
на незабележими екстази в небето.
Опияняващо ме освобождаваше от чувството,
че ясното сияние е
в противоречие със закона
и борбата против алкохолизма
и токсикоманиите.

От теб съм
опиянен незаконно завинаги.
И досега ме задържаш дъха с копнение
в най-неудобните мигове.
Избухваш в мене
като вносно взривяващо средство,
освобождаващо енергията
на овощните семена.

Пулсираш в жилите ми
настойчиво като остро слънце.
От постоянното нарушаване
на транспортните предписания
нас вечно ще ни разобличава
негаснещият пожар на моята кръв
в свързаните огледала
на твоите очи.