Janík, Pavol: Sen zo skla

V miznúcom lesku
pražského hotela Alcron
ťa pozorujem
ako spíš na dne zrkadla.
Jazmínový vánok
roznáša tvoje vidiny,
šumí tvoje nemé túžby.

Všetky rozhlasové stanice
vysielajú tlkot tvojho srdca.
V slúchadlách
všetkých telefónov
počuť tvoj dych.
Na všetkých televíznych kanáloch
ukazujú v priamom prenose
zo zrkadla v hoteli Alcron
tvoju spiacu tvár.

Som televízna kamera
tvojho skleného spánku.
Snívajú sa mi tvoje krištáľové sny.

Perlivo vo mne mrholíš.
Tvoja nahota sa halí
do hmly hotelových záclon,
ktorú sa márne snažím rozfúknuť
posledným výdychom pred usnutím.

Je neskoro.

Lietajúci milenci
nežne zhasínajú
večerné veľkomesto.
Tanečný pár
z fialového neónu
ospalo bliká
na tmavomodrej oblohe.

Diplomati
ušití zo saténu
a vypchaní mydlovými bublinami
opúšťajú operné predstavenia,
koncertné sály a recepcie
a v limuzínach
skonštruovaných zo vzduchu,
tmy a trbletu hviezd
odlietajú ako kométy
do erárnych postelí
v prítmí ambasád.

Končia sa záhradné slávnosti.
Kvitnúce stromy
pijú z fontán.

Na námestiach
sa bez ostychu a bez pohnutia
milujú sochy
všetkých čias,
umeleckých smerov
a veľkostí.

Neúnavné taxíky, sanitky
a hliadkové vozidlá
ticho klesajú na dno rieky,
kým vystrašené ryby
spúšťajú poplašné sirény
a rozsvecujú farebné majáky
strachu.

Prázdnymi ulicami sa vznášajú
meškajúce výletné lode
plné rozochvených svetiel
a ukladajú sa
do posledných voľných výkladov.

Je neskoro.

Z najvyšších poschodí neba
pozvoľna a zdĺhavo
padajú mihotavé lampióny.
Na krídlach nočných motýľov
žiari fosfor.
Počuť
ako tisíc osamelých veží
dýcha
polnočný mosadzný vzduch.

Tak veľmi by som sa chcel
aj ja tebe snívať.

В узчезващия блясък
на пражкия хотел Алкрон
те наблюдавам спяща
в дъното на огледалото.
Жасминовият полъх
разнася твоите видения,
шума на твоите копнения.

Всички радиостанции излъчват
ударите на сърцето ти.
В слушалките на всички телефони
се чува твоят дъх.
Предават в прякото предаване
от огледалото в хотел Алкрон
спящото ти лице.

Аз съм телевизионната камера
на стъкления ти сън. Сънувам
твоите кристални сънища.

Перлено-бисерно в мене ръмиш.
Твоята голота се притулва
в мъглата на хотелските завеси,
които аз напразно се стремя да духна
с последния си дъх преди заспиване.

Късно е.

Летящите влюбени
нежно загасват
вечерния столичен град.

Танцуващата двойка
от теменужените неони
избликва сънно
на тъмносиньото небе.

Дипломатите,
ушити от сатен,
изфирясват като сапунени балончета,
напускат оперните представления
и залите концертни, и приемите
и в лимузините,
конструирани от въздух,
мрак и трепкане на звезди,
отлитат като някакви монети
към държавните легла
в полумрака на посолствата.

Край на градинските увеселения.
Цъфтящите дървета
пият от фонтаните.

По площадите,
без стеснение и без помръдване,
се лубят статуите
от всички времена,
от всичките течения
и големини.

Неуморните таксите, колите
на бърза помощ и патрулните коли
се смъкват във реките,
от които рибите изплашени
сирените си пускат за тревога
и запалват фаровете цветни
на страха.

На улиците празни се вьзнасят
закъсняващи летящи кораби,
пълни с вибрации на светлини
и се нареждат
в свободните витрини.

Късно е.

От най-високите етажи на небето
свободно, продължително,
мъждукащите лампички се спускат.
Проблясва фосфор по крилете
на нощни пеперуди.
Отдалеч се чува
как хиляди усамотени кули
поемат
полунощния пиринчен въздух.

А аз тъй много бих желал
да те сънувам също.