Janík, Pavol: Ex offo

Každý deň beriem do ruky pero
s obavami, že celkom nadarmo.
Nad papierom sa zaťahujú mraky úradovania
ako ťažké nepriehľadné závesy.

Nastáva dokonalá
neónmi vysvietená
kancelárska tma.
Nevidno v nej nič zo života
okrem lacného erárneho nábytku,
rôzne naladených tvárí kolegov
a vždy rovnakej strechy susedného domu.
A k tomu, aby sa nepovedalo,
kúsok oblohy,
súkromný kvetináč
a telefón, ktorý nás zdanlivo spája so svetom.
Ale my dobre vieme,
že nás spája iba s ďalšími kanceláriami.
Treba podotknúť,
že aj to iba vtedy, keď nie je pokazený.
Čo sa nám už dávno nestalo.

Nevidíme nič
a nevieme o ničom.
Nevieme nič o tom,
že na dennom svetle
sa na povrch húževnato derú nové pramene,
zo všetkých otvorov zeme
tryská záhadná voda.
Číra a spravodlivá,
odmeriavajúca čas
a ostatné miery nášho života,
úpenlivo hľadajúca cestičky pre návrat do zeme.

Z oblohy náhle zlietajú vtáci,
lietadlá, kométy a iné nebeské predmety.
V galériách padajú obrazy zo stien
a sochy z podstavcov.
Niečo sa deje.
Dačo sa začalo.

Modrým atramentom
si značím tep,
počet mŕtvych, výšku spôsobených škôd,
medzimestské telefonáty a prerušenia pracovnej doby.

Viem, že túto báseň dostanem k náhrade,
alebo si ju odpracujem v deň pracovného pokoja
po predchádzajúcom súhlase zamestnávateľa.

Всеки ден вземам в ръка перото,
страхувайки се, че е съвсем напразно.
Над листа се сгъстяват облаците
на служебните задължения
като тежки непрогледни завеси.

Настъпва окончателно,
от неоните осветена,
канцеларска тъма.
Не виждам в нея нищо от този живот,
освен евтините държавни мебели,
различните лица на колегите
и вечно едни и същите стрехи на съседските къщи.
И към това
къс небе,
нечия лична cаксия
и телефон, който привидно ни свързва със света.
Ние обаче много добре знаем,
че ни свързва само с други канцеларии.
Трябва да се отбележи,
че и това става само когато не е развален.
Което отдабна не ни се е случвало вече.

Не виждаме нищо
и нищо не знаем.
На знаем нищо за това,
че на двевната светлина
излизат на повърхността настойчиви нови извори,
от всички отверстия на земята
избликва загадъчна вода.
Чиста и справедлива,
измерваща времето
и останалите измерения на живота,
умолително тъpсеща пътечки за връщане към земята.

От небето внезапно се спускат птици,
самолети, комети и други небесни тела.
В галериите падат картините от стените
и скулптурите от пиедесталите.
Нещо става.
Нещо започва.

Със синьо мастило
отбелязвам своя пулс,
броя на мъртвите, степента на нанесените вреди,
междуградските телефони и прекъснатото работно време.

Знам, че това стихотворение ще получа като награда
или ще го отработя в почивния ден
с предварителното съгласие на работодателя.